Да не бъркаме престъпниците с репресираните!

                                                                           

В една демократична държава думата “полицейщина” би трябвало да се употребява рядко. За съжаление в България е точно обратното. С всяка следваща година този страх придобива все по-големи размери.

Разбира се, няма държава без престъпност, съответно невъзможно е да липсва напълно силовото министерство. Наивно е да разчитаме само на човешките добродетели и самоконтрола, след като липсват при определена част от населението. Въпросната част наричаме престъпници. Точно те обичат да злоупотребяват, говорейки за полицейщина, тъй като са били арестувани. Представят се за репресирани, което е във вреда на истинските репресирани преди 1989г. Щом човек свикне да определя като полицейщина всеки арест, тогава никой не приема сериозно пострадалите от режима на Тодор Живков. От описаната ситуация печелят само престъпниците, а всички останали губят.

                                                                             

Истинският репресиран не е извършил престъпление. Той е просто опозиция на действащото правителство. Има ли демократична държава без опозиция? Не. Всъщност за да има демокрация, трябва задължително да е налице и опозиция. В противен случай ни дели само една крачка от диктатурата.

Това няма абсолютно нищо общо със заниманията на представящия се за “репресиран” престъпник, който е извършил някакво престъпление – примерно кражба или убийство. Абсурдно е такъв да се представя за жертва.

В последно време доста нашумяха репресиите в Северна Корея и покрай тях прочетох безумни мнения. Има хора, които ги представят като защита на държавата. Кого и от кого защитават? Нима е нормално да убиеш човек, защото е опозиция или защото имал лично мнение? А ако нещата се обърнат? Прокарващите подобни абсурди дали биха го нарекли защита на държавата, ако те самите станат жертва? Естествено, че не.

Въобще невъзможно е да съществува правителство, което всички обичат. Забравете го като вариант! Опозиция има винаги и навсякъде, но докато на едни места не е проблем, на други е углавно престъпление. Да избиваш несъгласните е лудост. В нея няма нищо държавническо, нищо човешко.

                                                                          

Притеснява ме склонността на много хора да гледат изцяло откъм личните си партийни пристрастия, поругавайки най-неоспоримите човешки ценности и права. Hевъзможно е да има единомислие по който и да е въпрос, ако липсва обективният поглед над фактите.