Аз съм човек, който обича да помага. Разбира се, отдавна съм проумял, че и да чакам благодарност, едва ли ще получа такава. Утешавам се, че когато правиш добро, не би трябвало да е с мисълта за благодарности и хвалебствия. Всеки сам да решава дали ще е признателен.
Представях си бежанците като хора в нужда. А какво се оказа? Дават им храна, но те я хвърлят демонстративно. Изключително грозно! Щом така отвръщат на доброто, как ли ще отвърнат на злото? Въобще какво да очакваш хора, намиращи черната неблагодарност за тяхно право?
Малко дете в беда. Докато го съжаляваш, то прави с пръст дъга около врата си, демек показва на някой, че ще го коли. Не говорим за въоръжен ислямист, а за невръстно момченце. Щом малките са такива, какви ли са големите?
Подаваш хляб, а отсреща чуваш проклятия и пожелания да умрат близките ти до девето коляно. Ужасно е!
Гледам снимка на войник, който бие нещастен бежанец. Краката на бежанеца не се виждат. Защо ли? По-нататък разбрах – в неговите крака лежи друг войник и бежанецът го бие. А “лошият” войник всъщност спасява своя колега. Защо медиите манипулират снимките, за да представят тези терористи като нещастни хора в нужда?
За погромите и мръсотиите няма да говоря – всички ги знаят.
Накрая излиза някаква госпожа – Меглена Кунева – и заявява, че България била най-подготвена за приемане на бежанци. Тя няма право да говори от името на държавата, но като е тръгнала, нека даде пример – да прибере няколко бежанци и да ги храни с минималната работна заплата, която според нея била напълно достатъчна за да живееш нормално.
Хайде, нека покаже! Иначе не приемам нито една дума от тази самозабравила се жена.
Връзки


