събота, 9 януари 2016 г.

Сталин е бил по-луд от Хитлер


                                                                               


Операция ''Барбароса'', т.е. нахлуването на хитлеристките войски в Съветския съюз, започва на 22 юни 1941г. Обикновено го определят като изненадващо, а всъщност изненадан е бил единствено Сталин. Не поради липса на информация или друго нещастно стечение на обстоятелствата, а заради параноичната му шизофрения, забелязваща врагове навсякъде, но не и там, където наистина ги има.

Хитлеристките войски открито се придвижват към СССР, което е обяснено по странен начин от немска страна: криели войските си от британските бомбардировачи, които ги виждали прекалено ясно, ако са на родната им територия. Да се чуди човек как е минал този плосък номер при параноиците в Москва, избили хиляди свои сънародници заради непотвърдени слухове.

По същото време Сталин очаква нападение от Япония въпреки съобщенията от разузнаването, че Страната на изгряващото слънце въобще не възнамерява да прави подобни неща.

Агентите на запад буквално крещят друго - получени са повече от 100 сигнала, че Хитлер ще нападне СССР, като някои дори съдържат точната дата - 22 юни 1941г. Лично Чърчил на няколко пъти информира Сталин за опасността, но руският диктатор е убеден, че британците просто искат да го скарат с Хитлер. Чак до смъртта си Сталин смята Чърчил за най-големия враг на своята родина.

                                                                     


Тук има любопитен момент: историята помни само един човек, по отношение на когото Сталин се е притеснявал да не го обиди и това е Хитлер. Поведението му спрямо нацисткия лидер на моменти преминава в откровено подмазване. Сещате се колко е смешно да ги наричат ''врагове''. Те са били истински приятели до началото на ''Барбароса''. Не само заради плана им да си поделят Европа, а и заради отношенията помежду им. Разваля ги Хитлер, докато Сталин е бил готов на всевъзможни реверанси за да ги запази.

Дори след нахлуването на немските войски Сталин все още не вярва. Смята, че е заговор на нацистки офицери, които имитират нападение за да го тласнат в конфликт с неговия добър приятел Хитлер. На 22 юни 1941 чак до вечерта е забранено на руснаците да отвръщат на огъня. Това предизвиква гневни реакции сред съветските офицери, тъй като хората им вече измират, а за капак са унищожени близо 1000 самолета още първия ден. Чак тогава на Сталин му прищраква, че неговите параноични халюцинации са едно, а грубата реалност - съвсем друго.

Лудостта обаче не спи. Звучи безумно, ама е истина: дори по време на войната кремълското чудовище продължава чистката сред висшите офицери. Избити са стотици, въпреки настъпващия враг и острата нужда от ръководни кадри. Стига се до абсурдната ситуация лейтенанти да командват Червената армия. Добавяйки първоначалния успех на нацистите, не е чудно, че руски офицери са обвинили ''очи в очи'' Сталин, че е обезглавил отбраната чрез чистките, лишавайки армията от ръководители.

При описаната ситуация СССР никога нямаше да постигне обрат, ако британци и американци не бяха помогнали. Не заради липсата на хора и въоръжение, а заради безумната глупост и шизофреничните съновидения на изрода Йосиф Висарионович Сталин.

Връзки

24 неща, които не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия

вторник, 22 септември 2015 г.

Не всички бежанци се нуждаят от помощ



                                                                           


Аз съм човек, който обича да помага. Разбира се, отдавна съм проумял, че и да чакам благодарност, едва ли ще получа такава. Утешавам се, че когато правиш добро, не би трябвало да е с мисълта за благодарности и хвалебствия. Всеки сам да решава дали ще е признателен.

Представях си бежанците като хора в нужда. А какво се оказа? Дават им храна, но те я хвърлят демонстративно. Изключително грозно! Щом така отвръщат на доброто, как ли ще отвърнат на злото? Въобще какво да очакваш хора, намиращи черната неблагодарност за тяхно право?

Малко дете в беда. Докато го съжаляваш, то прави с пръст дъга около врата си, демек показва на някой, че ще го коли. Не говорим за въоръжен ислямист, а за невръстно момченце. Щом малките са такива, какви ли са големите?

Подаваш хляб, а отсреща чуваш проклятия и пожелания да умрат близките ти до девето коляно. Ужасно е!

Гледам снимка на войник, който бие нещастен бежанец. Краката на бежанеца не се виждат. Защо ли? По-нататък разбрах – в неговите крака лежи друг войник и бежанецът го бие. А “лошият” войник всъщност спасява своя колега. Защо медиите манипулират снимките, за да представят тези терористи като нещастни хора в нужда?

За погромите и мръсотиите няма да говоря – всички ги знаят. 


                                                                      


Накрая излиза някаква госпожа – Меглена Кунева – и заявява, че България била най-подготвена за приемане на бежанци. Тя няма право да говори от името на държавата, но като е тръгнала, нека даде пример – да прибере няколко бежанци и да ги храни с минималната работна заплата, която според нея била напълно достатъчна за да живееш нормално.

Хайде, нека покаже! Иначе не приемам нито една дума от тази самозабравила се жена.


Връзки



                                                              

неделя, 16 август 2015 г.

Зрелищни изцепки



                                                                         


В стряскащо дело, заведено от майка срещу дъщеря, видяхме до какви "висоти" може да стигне човешката злоба. И то от майка към собственото й пораснало дете. Да не говорим за убийствените твърдения, крещящи отдалече, че са обикновени очевадни лъжи.

Цялата работа е заради наследствен имот (Колко банално, нали? Затова пък необичайно зловещо). Майката Лиляна притежава половината, а другата половина я дели с дъщеря си - като две наследнички на починалия съпруг и баща. Заради своята четвърт дъщерята Надежда зарязва апартамента си в Люлин, оставяйки сина и снахата там, и отива заедно с приятеля си при майката. Последната не иска и да чуе за тях, поради което измисля цял трилър с психоелементи.

Лиляна притежава три четвърти и е убедена, че това е равносилно на пълно притежание. Иска да изгони дъщеря си, понеже "тя има друго жилище". Дума не дава да обелят, че Надежда също разполага с една четвърт наследство (На някои не им омръзва да протягат ръка към чуждото).

Тъй като не може да помръдне дъщерята и приятеля й, Лиляна започва да плюе по тях. Уж я биели, уж не й давали да спи. Вика телевизия, за да снимат. От видеоматериала личи, че майката е физически по-здрава и по-агресивна от дъщерята. Последната дори е с патерици и трудно става, камо ли да бие някого. Приятелят й е горе-долу на същото дередже. Следователно само майката има физическата възможност да тормози и го прави без капчица съвест.


                                                                           



Задавяща се от слюнка и отрова, Лиляна вика цели три приятелки да я подкрепят и лъжат в нейна полза. Те се оказват още по-гръмогласни и безскрупулни. Типичните злобни клюкарки, за които няма достатъчно голяма лъжа и които отдавна са станали обект на хиляди вицове. Една през друга хвърлят кал, изпадат в потиворечия, отричат собствените си твърдения от преди минути ... Ту обясняват, че лично видели как дъщерята бие майката, ту се оказва, че не го видели, а майката го е разказала, демек може и да е излъгала. За тях "разказано от майката" означава "лични впечатления" (Не е само от възрастта. Тук има и злоба, и мръсотия). Едната вика, че починалият съпруг бил пияница и пиянствал заедно с дъщеря си, а друга крещи "Баща й я мразеше". И така, и онака, все дъщерята е лоша - ту е пияница, ту я мразели. Хич не ги притеснява, че няма как бащата хем да е пиянствал с дъщеря си, хем да я е мразел, т.е. не искал да я види. 



Нито една от змиеподобните пенсионерки не обяснява как е възможно Надежда да бие майка си, след като й е проблем обикновено ставане от леглото. Тя дори е толкова наплашена, че не успява да каже почти нищо заради дивия рев на бесните бабички, които нарочно я заглушават. Щом я тормозеха пред телевизионна камера, представям си какво я правят, когато няма кой да види. Направо ми дожаля за дъщерята.

Лиляна и саблезъбата коалиция от свирепи пенсионерки наблягат на правилото, че колкото повече думи изхвърляш в ефира, толкова повече хора ще ти повярват. Затова не млъкват. Знам, в много случаи описаната тактика върши работа, но това не променя факта, че всички обвинения са просто недоказани думи и противоречат на очевидното, а именно: наплашената немощна дъщеря-инвалид няма физическата възможност да набие майка си, която е в по-добро здраве, видимо е по-силна и най-вече по-агресивна.

Оплакващата се Лиляна безскрупулно подхвърля очевидни лъжи. Например: дъщеря й опитала да я отрови с диня, поради което майката влязла в болница, а лекарят споменал "натравяне". В писменото заключение липсва дори намек за отровни вещества, следователно става дума за натравяне от развалена храна. Не е опит за убийство. Обаче Лиляна явно е контактувала предимно с глупави хора, т.е. мисли всички за такива, и очаква мръснишкото извъртане на една дума да свърши работа.

Преди време майката настъпила кабърче и веднага го формулира като "номер на дъщерята". А знаем, че във всяка къща падат разни неща по килима, пода, мокета, балатума. Не само кабърче, а и карфици, може и тресчици. Всеки го знае, но не и Лиляна, която дотолкова се е самозабравила, че като нищо ще обвини дъщеря си заради неправилно дишане.

Да ги питам: аз: защо през цялото време дъщерята плачеше, а майката се подхилкваше ехидно? Къде се е чуло и видяло жертвата да се кикоти като клоун на панаир? На дъртата змия явно и беше много забавно да лъже и плюе. Всеки сам да направи изводите.



събота, 18 април 2015 г.

Colorado - Колорадо



Колорадо е американски щат, 
който се намира в южната част на Скалистите планини. Населението му  е над 5 000 000 души. 

                                            Столица  е град Денвър. 



Щатът носи името  на едноименната река Колорадо, 
чиято дължина е над 2 000 км. 
Извирa от Скалистите планини 
и се влива в Тихия океан.





                                                                                               






                                                   


                                                     


                                                    


                                                      


Подобни постинги




сряда, 4 март 2015 г.

Лъжите на Путин



Вижте какво ви пробутва пропагандата на Путин! Първо е оригиналната снимка, а след   преработката с фотошоп се получава гнусна лъжа за убития посред бял ден Борис Немцов – един от големите противници на Владимир Путин.





Все още ли не разбирате кой се занимава с измами, за да ограбва чужд труд и чужди земи? За ваше сведение подобни преработени снимки заливат нета. Bиждал съм например за Pussy Riot. Tам направо минаха собствения си рекорд по лъжи, с цел злепоставяне. Pазправяхa, че едно от тези момичета пробвало да открадне риба от магазин и я скрилo във влагалището си. Сериозно!

Помислете малко! Първо, как ще пъхнеш цяла риба “там”? Второ, рибата по магазините e замразена – нека дамите пробват да си пъхнат парче лед на онова място и да разкажат как е! Невъзможно да стане. А отвратителната лъжа беше съпроводена дори със снимков материал. Кажете, що за кражба е това, след като някой приятел ще те снима? Да не говорим за купищата оргии, които хората на Путин измислиха за да злепоставят Pussy Riot. И защо? Понеже тези момичета се занимават с изкуство и настояват за свобода на словото. Има дотолкова зомбирани хора, които все още ги мислят за пропаднали девойки, а това няма нищо общо с действителността. Mомичетата се занимават с благотворителност  - за разлика от виртуалните лумпени, разпространяващи евтини лъжи.

Подобна история имаше и за украинката Руслана, след като тя ясно се обяви против режима на диктатора Путин и изпращането на руски убийци, наречени зелени човечета, в суверенна Украйна. Путинофилите й отмъстиха,  вземайки  снимка от нейно участие, където сценичното й облекло включва къса кожена пола. С фотошоп са премахнали кожените гащи и са ги сменили с космата голотия. Обработката действително беше майсторска и като нищо можеш да повярваш, ако не си наясно, че е невъзможно Руслана  да излезе така на сцената.

Не знам още какво трябва да се случи, за да разбере българинът, че руснаците го водят за носа и чрез лъжи искат пак да го преметнат, за да им слугува.

Аз обичам България и не желая тя да бъде под ничие робство. 45 години стигат!



сряда, 28 януари 2015 г.

Съветските престъпления по време на Втората световна война - 2 част


                                                                         
                                                            


Продължава от 1 част


Рис цитира и разказът на жена, която сама напуснала лагера, възползвайки се от това, че охраната избягала, часове преди да дойдат съветските войски.

През май и юни 1945 година Хелена Цитронова и нейната сестра се лутали по препълнените пътища на наскоро освободената Германия, смесвайки се с немските бежанци, отиващи на Запад. Те спели в обори или разрушени от бомбардировките сгради, намирайки прехрана навсякъде където това било възможно.

Сравнително скоро се натъкнали на войници от съветската армия.
Но към Хелена и нейната сестра мъжете се отнесли не като освободители, а като завоеватели.

Имало случаи, 
когато съветските войници откривали местата, където бежанците се спирали да нощуват.

"Всички бяха пияни, ужасно пияни и се държаха като диви животни”, спомня си Хелена.

Войниците нахлували във временните убежища, избирали си симпатични момичета и млади жени и ги изнасилвали. По-голямата сестра на Хелена, която била силно състарена и обезобразена от годините в концлагера, я криела под тялото си, надявайки се, че войниците няма да я видят. Понякога уловката сработвала. Но въпреки това Хелена чувала всичко, което червеноармейците причинявали на жените:

"Чувах виковете им, жените крещяха, докато имаха сили, но в края на краищата млъкваха. Някои бяха изнасилвани до смърт в буквалния смисъл на думата. Страхувах се, че ще изнасилят сестра ми или мен. Когато войниците си тръгваха се опитвахме да помогнем на жените, но за някои беше късно.

Това бяха животни, зверове, не хора.

Където и да се криехме, те откриваха скривалищата ни и насилваха жените и момичетата. Вършеха такива неща с жените…Бяхме изгубили надежда, че ще оживеем, мислехме си, не загинахме от ръцете на немците, но сигурно ще умрем от ръцете на руснаците”.


                                                               


В книгата си „Падането на Берлин”, Антъни Бийвър пише, 
че жените в завоювана Германия били подложени на жестоко и унизително отношение от страна на съветските войници и офицери.

Първата и най-мощна вълна от безчинства се стоварва върху Източна Прусия, където частите на Червената армия влизат през януари.

Жертви на оргиите на победителите ставали не само германки, 
но и руски, украински и белоруски девойки и жени-остайрбайтери.

Колкото по-навътре се придвижва армията във вътрешността на Германия, толкова повече тази тема започва да безпокои съветското командване.


Генерал-лейтенант Крайнюков от 1 Украински фронт пише в донесение да началника на Главното политическо управление на армията на 4 април:

"Мероприятията, провеждани от съветското командване се оценяват от германците като справедливи, произтичащи от военните условия. Но отделни случаи на произвол, особено фактите за изнасилванията държат немците в постоянен страх и напрежение".

Всъщност случаите на насилие над жени носи масов характер. 
В крайна сметка ситуацията става толкова сериозна, че за нея е доложено на Сталин, след което се появява известната директива на Ставката на върховното командване до командващите на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт номер 11072 от 20 април 1945 година.

"Жестокото отношение към немците ще предизвика у тях страх и ще ги накара да се съпротивляват. Това положение не ни е изгодно. По-хуманното отношение съм немците ще доведе до това при военните действия на тяхна територия, ще намали тяхната упорита отбрана”.

След директивата съобщенията до командването за „отделни случаи” се посипват едно след друго.

"И до този момент се наблюдават случаи на изключително жестоко отношение от страна на военнослужещите. Някои от тях са се превърнали в бандити”, пише началникът на политическото управление на 1-ви Белоруски фронт генерал-майор Скосирев.


Военният прокурор генерал-майор Яченин, 2 май:

"Ако разстрелите на немци почти са прекратени, а грабежите носят единичен характер, то насилието над жени продължава”.

„Заместник-командирът на батарея ст. Лейтенант Енчиватов "в нетрезво състояние ходел по домовете и насилвал жени.

Червеноармейците Иванов и Мананков, 
в нетрезво състояния нахлули в дома на немско семейство, 
където изнасилили болната германка Лизелет Люре.

На 22 април с.г. тя била изнасилена от група военнослужещи, след което отровила сина си, нейната майка се отровила, а самата Люре също направила опит да се самоубие с отрова, но била спасена.

Тя била изнасилена от Мананков все още в много тежко състояние след отравянето. В това време Иванов изнасилил германката Кирхенвиц.

Началник щаба подполковник Лосев изпратил свой подчинен в мазе, където се укривали немци, за да му избере и доведе германска жена.

Лейтенантът изпълнил заповедта и Лосев изнасилил доведената от него жена.

Старшина Дорохин пиян, заплашвайки с оръжие, пред очите на родителите изнасилил 15-годишно момиче, а лейтенант Курсаков изнасилил възрастна германка в присъствието на нейния съпруг и децата и.

                                                    
                                                        


Според немски оценки, цитирани от Бивър, само в Берлин от съветски военнослужещи са изнасилени около 100 хиляди жени

От тях приблизително всяка десета е завършила живота си със самоубийство.

Много по-висок е процента на смъртните случаи сред 1.4 милиона изнасилени жени от Източна Прусия, Померания и Силезия.

Бивър пише, 
че приблизителният брой на изнасилените жени са жертви на „нееднократни или групови действия”.

Такъв е случаят със съпругата на германския канцлер Хелмут Кол, Ханелоре, която била изнасилена като 12 годишно момиче от група съветски войници. След това тя била изхвърлена от прозореца на втория етаж и получила тежко увреждане на гръбначния стълб, от което страда през целия си живот.

В крайна сметка Ханелоре, която страдаше и от тежка депресия завърши живота си със самоубийство.

Опитите на мъжете-немци да защитят жените обикновено завършвали трагично. По-успешни били действията на съветски войници, които се опитвали да възпрат от насилието своите „братя по оръжие”, а голямо изумление будят разказите, че в ролята на защитници на германките заставали войници-евреи.

Много по-сурова участ била приготвена за немците от Померания, Силезия и Източна Прусия. На 5 май Лаврентий Берия изпраща генерал-полковник Аполонов с цел ликвидация на "шпионите, саботьорите и другите враждебни елементи" в допълнение към 50 хиляди души гражданско население, вече ликвидирано от януари 1945 година, когато тези територии преминават под контрола на Червената армия.

Към края на май, благодарение на усилията на Аполонов населението на Източна Прусия намалява от 2,2 милиона до 193 хиляди души.

Множество жени са отвлечени на принудителна работа в Съветския съюз, където работели по 16 часа в денонощие при изсичането на гори или изкопни работи.

Оцелелите се връщат в Германия през април 1947 година.

На 20 септември директива 11072 е отменена по заповед на Сталин.

"Смятам, че тази заповед е неправилна и вредна, защото ако попадне в ръцете на ръководителите на чуждите армии, те няма да пропуснат да обявят Червената армия за мародерска".

Източник - Faktor.bg




Съветските престъпления по време на Втората световна война - 1 част



Когато говорят за Втората световна война, комунистите разменят думи като героизъм, вечна памет, хвалебствия. Hе съм видял да споменават за извращенията на руските освободители. Mислех, че не ги знаят. Сега съм неприятно изненадан – наясно са с безбройните изнасилвания на невинни жени и дори деца, но го оправдават. Смятат, че щом са спрели Хитлер, значи всичко е позволено на руснаците. Това е налудничаво. Изнасилването на 12-годишно момиче е престъпленe винаги, навсякъде, при каквито и да било обстоятелства. Само животно или садист може да ги оправдае. За съжаление точно това правят комунистите.

Тук съм копирал важен материал, описващ зверствата и гаврите на съветските войници. Изнасилвали са дори рускини по лагерите, а после са ги заточили в Сибир, защото са позволили да бъдат заловени от нацистите. Няма грешка – абсурдно, но факт.


Докато четете, имайте предвид че съветските освободители по същия начин са изнасилвали българки в Бъргария през 1944г. Попитайте старите хора! Tе ще ви разкажат как са се криели по мазета, тавани или в гората. Hе са имали избор, тъй като след кражбите, плюскането и пиенето, руснаците са търсели и жена да удовлетвори сексуалния им нагон. Tази неща се знаят, но комунистите правят всичко възможно да ги омаловажат. Забравят, че каквито и геройства да си извършил, това не ти дава право да изнасилваш жени.



                                                                


Източник - Faktor.bg

Съпругата на германския канцлер Хелмут Кол e 
изнасилена на 12 години от войници на Сталин.

Днес триста оцелели от "Аушвиц-Биркенау" ще участват в церемонията в Полша по повод 70-годишнината от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер.

Възпоменанието ще се състои следобед пред мемориала край Краков на мястото на бившия лагер. Но 70 години след една от най-трагичните страници в човешката история, истината за онези повратни времена продължава да бъде крита и манипулирана, заради идеологически и геополитически интереси, а нови свидетелства и то на руски автори показват, че така наречените "освободители от Червената армия" са не по-малко жестоки от есесовците.

Владимир Абаринов



Русия e заприличала на юродив просяк, който натрапчиво демонстрира своите язви и струпеи и злорадо хихика, когато хората се отдръпват с отвращение.

Но някои „нарисувани” рани е опасно да се човъркат-защото може да се открие нещо, което юродивият старателно се опитва да скрие.

Даже висшият генералитет на съюзниците през ВСВ не е знаел за ужасите на концентрационните лагери на смъртта.

Когато през април 1945 година части от американската 3-та армия на генерал Патън освободили първият такъв лагер Ордруф, включен в комплекса Бухенвалд, генералите Айзенхауер, Патънн и Брадли заминали веднага на мястото.

От мемоарите и на тримата става ясно, 
че видяното се е оказало за тях напълно неочаквано.

"До този момент знаех за лагерите само в общи черти и от второстепенни източници. Но никога, по никакъв друг повод не съм изпитвал такъв шок”, пише Айзенхауер

"Патън повърна. Аз не можех да проговоря. Зрелището беше толкова ужасно, че бяхме едновременно потресени и зашеметени”, спомня си генерал Брадли.

"По-късно принудихме жителите на Ваймар да отидат и да видят какво се е случвало в големия концлагер - Бухенвалд-разположен на север от града”, признава и Патън.

                                                             
                                                          


Нито американско-британските, 
нито съветските войски са получавали специални заповеди да атакуват лагерите на смъртта или да се опитват да попречат на „маршовете на смъртта”-евакуацията на концлагеристите на територията на Райха.

Те са били освобождавани „попътно”, 
в хода на други оперативни задачи.

Освиенцим е освободен в хода на Висло-Одерската операция.

Части от 1-ви Украински фронт превземат най-близкия голям град – Краков на 19 януари.

Шест дни преди това от лагерния комплекс Аушвиц-Биркенау на запад се отправя колона от 66 хиляди оцелели и способни да се движат концлагеристи.

Били евакуирани не само затворниците, но и 514 843 предмета, останали от ликвидираните лагеристи. Било заповядано да бъдат демонтирани крематориумите и да бъдат превозени, за да може на новото място да продължи унищожаването на евреите. Времето обаче не стигнало и се наложило пещите да бъдат взривени, последната е унищожена на 22 януари, пет дни преди идването на съветските войски.

Последните 600 лагерници в Биркенау били убити няколко часа преди появата на съветския авангард, но вече нямало  къде да бъдат изгорени труповете

По думите на сътрудника на Централния архив на ФСБ на Русия Владимир Макаров (именно в този архив се съхраняват документите на Освиенцим), в лагера, в момента на освобождаването му имало около 3 000 души.

За разлика от американските генерали, 
командващият маршал Конев не сметнал за нужно да посети лагера, 
опасявайки се за нервите си:

„На вторият ден след освобождаването на този страшен лагер, станал в целия свят символ на фашисткото варварство, аз бях недалеч от него.

Първите сведения какво представлява лагера вече ми бяха доложени. Но да видя лагера със собствените си очи, не че не исках, а просто съзнателно не си разреших. Бойните действия бяха в разгара си и ръководенето им изискваше от мен такова напрежение, че аз прецених, че нямам право да отдавам душевни сили и време за такива преживявания. Там, на война, аз не принадлежах на себе си”.

                                                                
                                                                

За това, какво се е случвало в лагера след освобождаването му разказва в книгата си „Освиенцим. Нацистите и окончателното решение на еврейския въпрос” британският историк Лоуренс Рис, който се е срещал с много от оцелелите концлагеристи.


Татяна Наниева 
била заловена от немците през 1942 година, когато болницата, в която била медицинска сестра попаднала в обсада. Тя преживяла две години и половина в лагера и през цялото време била принудена да гледа как нейните сестри по нещастие били подлагани на насилие от германците.

През януари тя чула как към лагера се приближават войници от Съветската армия, пеейки патриотични песни, с голямо въодушевление и показност.

"Бяхме обхванати от радост и ликуване. Вярвахме, че победата е на една ръка разстояние и че сега-сега ще започне отново нормален живот ".

И тогава, в самият момент на освобождаването на концлагеристите, когато била преизпълнена с радост и надежда, към нея се доближили двама съветски войника. Единият бил пиян и и подвикнал:

"Е, курви, добре ли се развличахте?”.

Татяна имала чувството, че светът рухва, а военният, олюлявайки се, опитал да извади от кобура пистолета си. Тя избягала и съумяла да се скрие, докато авангардът, освободил лагера, поизтрезнял.

Но, пияни войниците или не, обвинението срещу Татяна оставало същото и то пределно ясно: предателство на родината. За своето "престъпление" - за това, че позволила немците да я пленят Татяна получила шест годишна присъда в лагер и доживотно изселване в Сибир.

Продължава във 2 част